Какво представлява трудова злополука

Понятието “трудова злополука” е доста често срещано и, както се оказва, много обширно. На практика, като трудова злополука може да се разглежда всяко внезапно увреждане на здравето, станало по време, във връзка или по повод на извършваната от служителя работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на работника. За трудова злополука може да се говори също и когато увреждането се е случило по пътя между дома и работното място (в рамките на 1 час преди или след работно време), по пътя към мястото, където служителят се храни в почивката си или от мястото, където получава възнаграждението си.

Важно е да се знае, че за внезапно увреждане на здравето не се считат патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (във всичките й клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.

Т.е., ако работникът има епилепсия и получи пристъп по време на работа, това не може да бъде категоризирано като трудова злополука. Затова е важно служителите да уведомяват работодателя, ако са диагностицирани с някое от посочените по-горе състояния. В същото време, от полза и за двете страни е редовното преминаване през профилактични прегледи като част от мерките за ЗБУТ в предприятието.

Като трудова злополука могат да бъдат посочени различни ситуации:

Докато работникът преминава от едно лозово насаждение към друго, за да бере грозде, набожда крака си на останали в тревата парчета от дървени каси с открити остриета на пирони. Докато служителят работи на поточната линия за пакетиране на храни, стъклена бутилка се чупи в ръцете му и го наранява.
Ако, обаче, работникът умишлено навреди на здравето си (например съзнателно се пореже), ситуацията не може да бъде причислена към трудовите злополуки. Същото важи и, ако лицето влиза в магазин за хранителни стоки 50 минути след края на работното време, за да купи бонбони, защото отива на гости. Т.е. не всяко увреждане на здравето можем да свържем с трудовата злополука. Затова трябва по безспорен начин да се изясни дали то е пряка и непосредствена последица от изпълнението на служебните задължения и в каква връзка е с тях. Това може да се случи чрез Процедурата за разследване на трудови злополуки.

В най-общ вид тя представлява следното:
В рамките на 3 дни след възникване на злополуката, осигурителят (т.е. работодателят, който осигурява служителите си във фонд "Трудова злополука и професионална болест" (за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест) ) е длъжен да уведоми териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) за настъпилата трудова злополука. Важно е да се отбележи, че този срок започва да тече от деня, в който се проявят последиците от злополуката и настъпи неработоспособност на служителя. Например, ако лицето Х в понеделник сутрин си удари главата, но чак в сряда следобед му се завие свят и започне да му се гади (т.е. прояви се мозъчно сътресение), то срокът от 3 дни започва да тече от сряда. В същото време, ако този срок изтече, но осигурителят не уведоми ТП на НОИ за злополуката, пострадалият (или, ако е настъпил смъртен случай, неговите наследници) има възможност да декларира злополуката в рамките на 1 година от датата на възникването й.

След като са уведомени, ръководителят на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице незабавно организират разследване на обстоятелствата около злополуката. Това се извършва за всяка злополука независимо от това, дали тя се разследва от органите на прокуратурата или от държавните контролни органи, осъществяващи инспектиране на труда. Разследването се извършва от комисия, назначена от ръководителя на осигурителя. В състава на комисията трябва да се включат определените длъжностни лица или специализираните служби за безопасност и здраве при работа, както и съответните ръководители и специалисти от отдела, цеха, участъка и т.н., в който е назначен пострадалият. При разследването задължително се канят и представители на работещите по безопасност и здраве при работа в комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации. Освен това при разследването право да присъстват имат и работник или служител от същата професия, член на семейството или възходящ или низходящ сродник. След приключване на разследването, резултатите от него се оформят в протокол, който се издава в няколко екземпляра - за пострадалия или на неговите наследници, както и за осигурителя. Документите от проверката се предават към ТП на НОИ, откъдето в 7-дневен срок издават решение дали злополуката се признава за трудова или не. То се изпраща на осигуреното лице и на работодателя му в 7-дневен срок от издаването. И двамата имат право да го обжалват, ако са недоволни от решението.

При установяване на трудова злополука, осигуреното пострадало лице или неговите наследници имат право на обезщетение.
По закон работодателят носи имуществена отговорност за вредите от доказана трудова злополука независимо дали негов орган, работник или служител има вина за настъпването им, ако трудовият инцидент е довел до смърт, трайно (с 50 и над 50 на сто) или временно намалена работоспособност.

Важно е да се знае, че обезщетение за вреди може да се търси и в случаите, когато злополуката е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа - при наводнение например. И дори, ако служителят е пострадал, докато е извършвал работа без нареждане, но тя е била в интерес на работодателя.
Компенсация се полага и за трудова злополука, претърпяна по време на почивка по време на работния ден, когато тя е прекарана в предприятието.
Пострадалото лице или неговите наследници имат право на обезщетение както за имуществени, така и за морални вреди и пропуснати ползи. За всеки отделен случай съдът определя сумата според конкретните обстоятелства и по справедливост.